Меню Затваряне

ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ НА ТЯЛОТО И ВЪРХА НА ДЮЗАТА (това са компоненти, на които не се обръща внимание, а могат да ви струват много)

Има редица важни детайли в процеса на шприцване на полимери, но основния проблем е да се сортират кои струват пари или са предпоставки за критични отклонения. Един от основните в индустрията за производствот на пластмасови детайли чрез шприцване е липсата на внимание към тялото на дюзата (nozzle body) и върха (nozzle tip) на машината за леене под налягане.

Целта на тялото и върха на дюзата е да осигурят потокa на стопилката от края на цилиндъра до леяковата втулка на инструмента. Звучи просто и много от заетите в шприцването на пластмасови изделия го третират по този начин. Обаче игнорирането на някои критични подробности може да струва скъпо:

• Загуба на налягане – уверете се, че е сведено до минимум;
• Температурен контрол;
• Правилната геометрия при контакт на върха на дюзата и леяковата втулка на инструмента;

Загуба на налягане:

Агрегата на шприц-машината обикновено осигурява налягане в обхвата от 680 до 2760 bar  за пълнене и уплътняване на детайлите, включително и такива с тънки стени. В много случаи, колкото по-голяма е загубата на налягане, толкова по-трудно е формоването – получават се проблеми с детайла или матрицата. Всичко, което може да се направи, за да се намали необходимото налягане, ще подобри стабилността на процеса. В идеалния случай намаляването на налягането по целия път на потока към детайла е минимален. И все пак повечето шприцьори обръщат внимание само на леяковата системата или отворите за наливане, а понякога дори правят анализ на разпределението на нялагане във формата за да се уверят, че всичко е наред. А някога дали сте виждали анализ на процеса на леене и дизайна на дюзите?

Първата препоръка е тялюто на дюзата да бъде максимално късо, което ще доведе до по-малка загуба на налягане. Обикновено дюзите с голяма дължина изискват по-висока налягане, за да се осигури потока на стопилката.

Отвора на дюзата, през който преминава стопилката трябва да бъде със стесняване в края или конусен, а не прав отвор, за да осигури най-малък спад на налягането и да позволи по-бързо изчистване. Формата на отвора (има се в предвид вътрешността)на дюзата може да спомогне или да възпрепятства смяна на цвета или материал.

Също така, тялото на дюзата може да е оборудвано с филтър или смесителни елементи, които също допринасят за спадане на налягането. Те трябва да бъдат много добре преценени по време на процеса, така че да знаете кой филтър е най-добър и осигурява най-малка загуба на налягане. Също така, ако следите налягане, можете да разберете кога филтърът се нуждае от почистване или смяна.

Температурен контрол:

Повечето шприцьори биха се съгласили, че температурата на стопилката е важна, а тялото и върха на дюзата не е изключение. По време на първия и втория етап на шприцване, уплътняване, задържане и охлаждане полимерът в тялото на дюзата трябва да се поддържа при същата температура като тази на стопилката в цилиндъра. Така че, ако нагревателите на дюзата са с прекалено висока температура,  материалът ще прегори. В резултат често крайните изделия са с козметични дефекти.

В повечето случаи, обемът на стопилката в тялото и върха на дюзата е само част от детайла, а ако искате да предотвратите появата на козметичнни дефекти, температурата на топене и времето на охлаждането трябва да бъдат синхронизирани. Тъй като целта е еднаква температура, логиката ще ви накара да зададете температурата на тялото на дюзата да е равна на зададената на цилиндъра, но както много често и в живота, логиката рядко преобладава.

Доброто регулиране на температурата на дюзите изисква особенно внимание към контролера, термодвойката, нагревателя, конструкцията и разположението, както и някои съображения за топлопроводимост. PID контролера трябва да работи коректно.

Поставянето на термодвойка е огромен проблем в нашата индустрия, тъй като нямаме стандарт за него. Някои имат отвор в шестостена на тялото на дюзата. Други го имат на една от гайките на нагревателя. В повечето случаи шприцьорите избягват да поставят термодвойката в директен контакт с потока на стопилката.

В такъв случай къде трябва да поставим термодвойката? В идеалния случай ще имаме датчик, който да е поставен директно в потока стопилка, който осигурява моментално отчитане.  Ако тялото на дюзата е по-малко от 50 мм, макар и да не е идеално, може термодвойка да влезе директно в тялото на дюзата. Ако е по-дълго от 50 мм, но по-малко от 250 мм, вземете термодвойка тип пеперуда и я поставете с термична паста върху тялото на дюзата на разстояние една трета от върха. Ако има отвор през дължината на дюзата, плъзнете термодвойка в подходящо положение.

Сега, след като вече имаме насоките за тялото на дюзата, какво ще кажете за зададената температура? Поради разликите в размера, типа, връзката и т.н., определянето на темпертурата е въпрос на опит. Фокусирайте се върху целта да държите стопилката в дюзата при температура равна на тази в цилиндъра. Понякога това ще означава задаване на температура на дюзата до 10-15°С по-висока (или по-ниска) от температурата на цилиндъра. Като използвате всички необходими процедури за безопасност, направете прочистване с по-голям обем полимер от тялото на дюзата, измерете температурата и след това поставете термодвойка поне наполовина в дюзата. Оставете термодвойката в дюзата поне 10 минути, за да видите каква е температура. Отбележете разликата между тази температура и температурата на топене и регулирайте зададената стойност, за да се приспособи тази делта между зададените и действителните температури на стопилката.

Контакт на върха на дюзата с леяковата втулка на матрицата:

Следва върха на дюзата или частта, която контактува с леяковата втулка на инструмента. Това е 25-милиметровият адаптер, който се завинтва в тялото на дюзата. Тя е твърде малка за собствен нагревател. За съжаление този елемент има предпоставки за голяма загуба на температура, особено когато е в контакт със студените леякови втулки на инструмента. Температурата на върха трябва да е същата като температурата на стопилката, но това е трудно да се постигне поради трансфера на топлина към леяковата втулка при работа с матрици със студена леякова система.

Колко време сте изгубили за почистване на дюза, запушена от неразтопен полимер? Всичко това се дължи на предаването на топлина от дюзата към студената леякова втулка. Използването на картон като изолатор би ви помогнало, но за кратко време. Също какво бихте казали за студената нишка, която понякога се образува и излиза с наливъка или остава в дюзата? При последващия цикъл тя би могла да запуши някои от гнездата на инструмента, което ще наруши вашия производствен процес. Какво бихте могли да направите?

  1. Премахнете дюзите за обща употреба. Площта им е твърде голяма и се образува мъртва зона точно в горната част на върха.
  2. Използвайте дюзи с конус.
  3. Проверете контакта на дюзата и леяковата втулка. Най – добрия вариант е контакта да се осъществява във вътрешната част на радиуса, а не по целия радиус! Тук трябва да се обърне особено внимание – зоната на контакт, не трябва да позволява да излиза материал от отвора на дюзата. По – малката зона на контакт ще предаде по – малко топлина на леяковата втулка или инструмента. Силата на контакт трябва да е между 5 и 15 тона.

Сигурни сме, че и вие сте се изправяли пред горните проблеми. А имате ли идея колко струват на фирмата Ви?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

BulgarianEnglishGerman